блюстителка

Речник на българския език

блюстѝтелка съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

мн. блюстѝтелки, ж. Жена блюстител.

Грешни изписвания (11)

  • блйостителка
  • блйостителкъ
  • блйоститилка
  • блйоститилкъ
  • блйустителка
  • блйустителкъ
  • блйуститилка
  • блйуститилкъ
  • блюстителкъ
  • блюститилка
  • блюститилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. блюс-ти-тел-ка
членувано блюс-ти-тел-ка-та
мн.ч. блюс-ти-тел-ки
членувано блюс-ти-тел-ки-те
звателна форма блюс-ти-тел-ко