блокиране

Речник на българския език

блокѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • блокирани
  • блокиръне
  • блокиръни
  • блукиране
  • блукирани
  • блукиръне
  • блукиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бло-ки-ра-не
членувано бло-ки-ра-не-то
мн.ч. бло-ки-ра-ния
членувано бло-ки-ра-ни-я-та