близане

Речник на българския език

блѝзане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. блѝжа

Грешни изписвания (3)

  • близани
  • близъне
  • близъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бли-за-не
членувано бли-за-не-то
мн.ч. бли-за-ния
членувано бли-за-ни-я-та