блатен

Речник на българския език

бла̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. бла̀то

Грешни изписвания (1)

  • блатин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бла-тен
непълен член блат-ния
пълен член блат-ни-ят
ж. р. блат-на
членувано блат-на-та
ср. р. блат-но
членувано блат-но-то
мн. ч. блат-ни
членувано блат-ни-те