бламиране

Речник на българския език

бламѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • бламирани
  • бламиръне
  • бламиръни
  • блъмиране
  • блъмирани
  • блъмиръне
  • блъмиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-ми-ра-не
членувано бла-ми-ра-не-то
мн.ч. бла-ми-ра-ния
членувано бла-ми-ра-ни-я-та