благочестивец

Речник на българския език

благочестивец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-го-чес-ти-вец
непълен член бла-го-чес-ти-ве-ца
пълен член бла-го-чес-ти-ве-цът
мн.ч. бла-го-чес-тив-ци
членувано бла-го-чес-тив-ци-те
бройна форма бла-го-чес-тив-ци
звателна форма бла-го-чес-ти-ве-цо