благословия

Речник на българския език

благословѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. благословѝи, ж.
1. Спец. Молитвени слова за благополучие, щастие, успех, придружени с кръстен знак.
2. Пожелание за благополучие, щастие, успех.
3. Позволение, съгласие, разрешение от близък или почитан човек за нещо съществено в живота. Получих благословията на родителите си.

Грешни изписвания (7)

  • благослувия
  • благусловия
  • благуслувия
  • блъгословия
  • блъгослувия
  • блъгусловия
  • блъгуслувия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-гос-ло-вия
членувано бла-гос-ло-ви-я-та
мн.ч. бла-гос-ло-вии
членувано бла-гос-ло-ви-и-те
звателна форма