благослов

Речник на българския език

благосло̀в съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. благосло̀ви, (два) благосло̀ва, м. Благословия. Празничен благослов.

Грешни изписвания (7)

  • благуслов
  • блъгослов
  • блъгуслов
  • благослоф
  • благуслоф
  • блъгослоф
  • блъгуслоф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-гос-лов
непълен член бла-гос-ло-ва
пълен член бла-гос-ло-вът
мн.ч. бла-гос-ло-ви
членувано бла-гос-ло-ви-те
бройна форма бла-гос-ло-ви
звателна форма бла-гос-ло-ве