благовонен

Речник на българския език

благово̀нен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

благово̀нна, благово̀нно, мн. благо̀вонни, прил. Ароматен, благоуханен. Благовонни масла.
същ. благово̀нност, благовонността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • благовонин
  • благувонен
  • благувонин
  • блъговонен
  • блъговонин
  • блъгувонен
  • блъгувонин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бла-го-во-нен
непълен член бла-го-вон-ния
пълен член бла-го-вон-ни-ят
ж. р. бла-го-вон-на
членувано бла-го-вон-на-та
ср. р. бла-го-вон-но
членувано бла-го-вон-но-то
мн. ч. бла-го-вон-ни
членувано бла-го-вон-ни-те