благовестителка

Речник на българския език

благовестителка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-го-вес-ти-тел-ка
членувано бла-го-вес-ти-тел-ка-та
мн.ч. бла-го-вес-ти-тел-ки
членувано бла-го-вес-ти-тел-ки-те
звателна форма бла-го-вес-ти-тел-ке