благовестие

Речник на българския език

благовестие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-го-вес-тие
членувано бла-го-вес-ти-е-то
мн.ч. бла-го-вес-тия
членувано бла-го-вес-ти-я-та