бияч

Речник на българския език

бия̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. бия̀чи, м.
1. Човек, който бие други лица, обикн. за наказание.
2. Разг. Топче, с което при игра се удрят останалите.
3. Разг. Борец (в 3 знач.).

Грешни изписвания (1)

  • беяч

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-яч
непълен член би-я-ча
пълен член би-я-чът
мн.ч. би-я-чи
членувано би-я-чи-те
бройна форма би-я-чи
звателна форма би-я-чо