бирник

Речник на българския език

бѝрник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. бѝрници, м. Разг. Длъжностно лице, което събира данъци, такси и др.; данъчен агент.

Грешни изписвания (1)

  • бирнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бир-ник
непълен член бир-ни-ка
пълен член бир-ни-кът
мн.ч. бир-ни-ци
членувано бир-ни-ци-те
бройна форма бир-ни-ци
звателна форма бир-ни-ко