бира

Речник на българския език

бѝра — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бѝри, ж.
1. Само ед. Слабоалкохолно пенливо питие, което се приготвя от ечемик и хмел; пиво.
2. Порция от това питие (в бутилка, кутия или чаша). Дайте ми две бири.
прил. бѝрен, бѝрена, бѝрено, мн. бѝрени. Бирена мая. Бирена фабрика. Бирена чаша.

Грешни изписвания (1)

  • биръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-ра
членувано би-ра-та
мн.ч. би-ри
членувано би-ри-те
звателна форма —

Връзки