бинт

Речник на българския език

бинт — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бѝнтът, бѝнта, мн. бѝнтове, (два) бѝнта, м. Дълга лента от тънък плат за превръзка на рани.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бинт
непълен член бин-та
пълен член бин-тът
мн.ч. бин-то-ве
членувано бин-то-ве-те
бройна форма бин-та
звателна форма —

Връзки