бинго

Речник на българския език

1. бѝнго съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Хазартна игра с картони, върху които има изписани числа.

Грешни изписвания (1)

  • бингу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бин-го
членувано бин-го-то
мн.ч. бин-га
членувано бин-га-та

2. бѝнго съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

ср., само ед. Хазартна игра с картони, върху които има изписани числа.

Грешни изписвания (1)

  • бингу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бин-го
членувано бин-го-то
мн.ч. бин-го-та
членувано бин-го-та-та