билкарство

Речник на българския език

билка̀рство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Занятие на билкар.

Грешни изписвания (3)

  • белкарство
  • белкарству
  • билкарству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бил-кар-с-т-во
членувано бил-кар-с-т-во-то
мн.ч. бил-кар-с-т-ва
членувано бил-кар-с-т-ва-та