билка̀р — съществително име, мъжки род (тип 31a)
Значение
билка̀рят, билка̀ря, мн. билка̀ри, м. Човек, който събира билки и лекува с тях.
Грешни изписвания (1)
- белкар
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | бил-кар | |
---|---|---|
непълен член | бил-ка-ря | |
пълен член | бил-ка-рят | |
мн.ч. | бил-ка-ри | |
членувано | бил-ка-ри-те | |
бройна форма | бил-ка-ри | |
звателна форма | бил-ка-рю |