билкар

Речник на българския език

билка̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

билка̀рят, билка̀ря, мн. билка̀ри, м. Човек, който събира билки и лекува с тях.

Грешни изписвания (1)

  • белкар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бил-кар
непълен член бил-ка-ря
пълен член бил-ка-рят
мн.ч. бил-ка-ри
членувано бил-ка-ри-те
бройна форма бил-ка-ри
звателна форма бил-ка-рю