бикоборец

Речник на българския език

бикобо̀рец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • бекоборец
  • бекобориц
  • бекуборец
  • бекубориц
  • бикобориц
  • бикуборец
  • бикубориц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-ко-бо-рец
непълен член би-ко-бо-ре-ца
пълен член би-ко-бо-ре-цът
мн.ч. би-ко-бор-ци
членувано би-ко-бор-ци-те
бройна форма би-ко-бор-ци
звателна форма би-ко-бо-ре-цо