бигор

Речник на българския език

бѝгор — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Шуплеста варовита скала, която се използва за строеж и облицовка.

Грешни изписвания (1)

  • бигур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-гор
непълен член би-го-ра
пълен член би-го-рът
мн.ч. би-го-ри
членувано би-го-ри-те
бройна форма би-го-ра
звателна форма —

Връзки