бигамия

Речник на българския език

бига̀мия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Двубрачие, двуженство.
прил. бига̀мен, бига̀мна, бига̀мно, мн. бига̀мни.

Грешни изписвания (11)

  • бегамеа
  • бегамеъ
  • бегамея
  • бегамиа
  • бегамиъ
  • бегамия
  • бигамеа
  • бигамеъ
  • бигамея
  • бигамиа
  • бигамиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-га-мия
членувано би-га-ми-я-та
мн.ч. би-га-мии
членувано би-га-ми-и-те
звателна форма