библиотекар

Речник на българския език

библиотека̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

библиотека̀рят, библиотека̀ря, мн. библиотека̀ри, м. Лице със специална подготовка, което работи в библиотека (в 1 знач.).
прил. библиотека̀рски, библиотека̀рска, библиотека̀рско, мн. библиотека̀рски. Библиотекарски институт.

Грешни изписвания (15)

  • беблеотекар
  • беблеотикар
  • беблеутекар
  • беблеутикар
  • беблиотекар
  • беблиотикар
  • беблиутекар
  • беблиутикар
  • библеотекар
  • библеотикар
  • библеутекар
  • библеутикар
  • библиотикар
  • библиутекар
  • библиутикар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. биб-ли-о-те-кар
непълен член биб-ли-о-те-ка-ря
пълен член биб-ли-о-те-ка-рят
мн.ч. биб-ли-о-те-ка-ри
членувано биб-ли-о-те-ка-ри-те
бройна форма биб-ли-о-те-ка-ри
звателна форма биб-ли-о-те-ка-рю