бесило

Речник на българския език

1. бесѝло — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. бесѝла, ср. Бесилка.

Грешни изписвания (3)

  • бесилу
  • бисило
  • бисилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-си-ло
членувано бе-си-ло-то
мн.ч. бе-си-ла
членувано бе-си-ла-та

2. бесило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бесило е производна форма на беся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. бесило — мин. деят. св. прич. ср. р.

бесило е производна форма на беся (мин. деят. св. прич. ср. р.).

Връзки