бесепарка

Речник на българския език

бесепарка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-се-пар-ка
членувано бе-се-пар-ка-та
мн.ч. бе-се-пар-ки
членувано бе-се-пар-ки-те
звателна форма бе-се-пар-ке