берѝтба
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед. Прибиране на реколта чрез бране. Започва беритбата на домати. Приключи първата беритба.
прил. берѝтбен, берѝтбена, берѝтбено, мн. берѝтбени. Беритбен сезон.
прил. берѝтбен, берѝтбена, берѝтбено, мн. берѝтбени. Беритбен сезон.
Грешни изписвания (3)
- беритбъ
- биритба
- биритбъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бе-рит-ба | |
|---|---|---|
| членувано | бе-рит-ба-та | |
| мн.ч. | бе-рит-би | |
| членувано | бе-рит-би-те | |
| звателна форма | — | |