берач

Речник на българския език

бера̀ч — съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. бера̀чи, м. Човек, който бере (в 1 знач.). Берач на праскови. Берач на горски цветя. Берач на гъби.

Грешни изписвания (1)

  • бирач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-рач
непълен член бе-ра-ча
пълен член бе-ра-чът
мн.ч. бе-ра-чи
членувано бе-ра-чи-те
бройна форма бе-ра-чи
звателна форма бе-ра-чо

Връзки