бенчмарк

Речник на българския език

бѐнчма̀рк съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бен-ч-марк
непълен член бен-ч-мар-ка
пълен член бен-ч-мар-кът
мн.ч. бен-ч-мар-ко-ве
членувано бен-ч-мар-ко-ве-те
бройна форма бен-ч-мар-ка
звателна форма