белка̀нто
—
съществително име, среден род
(тип 301)
Значение
ср., само ед. Спец. В музиката — италиански певчески стил, който се отличава с лекота на звученето, с мелодичност и изящество.
Грешни изписвания (3)
- белканту
- билканто
- билканту
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бел-кан-то | |
|---|---|---|
| членувано | бел-кан-то-то | |
| мн.ч. | — | |
| членувано | — |