белезници

Речник на българския език

1. белезнѝци — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

само мн. Две железни гривни, съединени с къса верижка, за оковаване ръцете на арестуван.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • белезнице
  • белизнице
  • белизници
  • билезнице
  • билезници
  • билизнице
  • билизници

2. белезници — мн. ч.

белезници е производна форма на белезница (мн. ч.).

Връзки