бележкар

Речник на българския език

бележка̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

бележка̀рят, бележка̀ря, мн. бележка̀ри, м. Пренебр. Ученик или студент, който е развил самоцелно увлечение по отличните оценки.

Грешни изписвания (7)

  • белижкар
  • билежкар
  • билижкар
  • белешкар
  • белишкар
  • билешкар
  • билишкар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-леж-кар
непълен член бе-леж-ка-ря
пълен член бе-леж-ка-рят
мн.ч. бе-леж-ка-ри
членувано бе-леж-ка-ри-те
бройна форма бе-леж-ка-ри
звателна форма бе-леж-ка-рю