безхаберие

Речник на българския език

безхаберие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-ха-бе-рие
членувано без-ха-бе-ри-е-то
мн.ч. без-ха-бе-рия
членувано без-ха-бе-ри-я-та