безу̀мник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. безу̀мници, м. Остар. Безумец.
Грешни изписвания (3)
- безумнек
- бизумнек
- бизумник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бе-зум-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | бе-зум-ни-ка | |
| пълен член | бе-зум-ни-кът | |
| мн.ч. | бе-зум-ни-ци | |
| членувано | бе-зум-ни-ци-те | |
| бройна форма | бе-зум-ни-ци | |
| звателна форма | бе-зум-ни-ко | |