безумка

Речник на българския език

безу̀мка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. безу̀мки, ж. Жена безумец (във 2 знач.).

Грешни изписвания (3)

  • безумкъ
  • бизумка
  • бизумкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-зум-ка
членувано бе-зум-ка-та
мн.ч. бе-зум-ки
членувано бе-зум-ки-те
звателна форма бе-зум-ке