безумец

Речник на българския език

безу̀мец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. безу̀мци, м.
1. Разг. Луд човек.
2. Безразсъден човек.

Грешни изписвания (3)

  • безумиц
  • бизумец
  • бизумиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-зу-мец
непълен член бе-зу-ме-ца
пълен член бе-зу-ме-цът
мн.ч. бе-зум-ци
членувано бе-зум-ци-те
бройна форма бе-зум-ци
звателна форма бе-зу-ме-цо