безсъние

Речник на българския език

безсъ̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Болезнена липса на сън; състояние, при което човек не може да заспи. Страдам от безсъние. Безсънието ме измъчва.

Грешни изписвания (3)

  • бесъние
  • бизсъние
  • бисъние

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-съ-ние
членувано без-съ-ни-е-то
мн.ч. без-съ-ния
членувано без-съ-ни-я-та