безсрамница

Речник на българския език

безсра̀мница съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. безсра̀мници, ж. Жена безсрамник.

Грешни изписвания (15)

  • безсрамнеца
  • безсрамнецъ
  • безсрамницъ
  • бесрамнеца
  • бесрамнецъ
  • бесрамница
  • бесрамницъ
  • бизсрамнеца
  • бизсрамнецъ
  • бизсрамница
  • бизсрамницъ
  • бисрамнеца
  • бисрамнецъ
  • бисрамница
  • бисрамницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-срам-ни-ца
членувано без-срам-ни-ца-та
мн.ч. без-срам-ни-ци
членувано без-срам-ни-ци-те
звателна форма без-срам-ни-це