безпаричие

Речник на българския език

безпарѝчие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • безпъричие
  • бизпаричие
  • бизпъричие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-па-ри-чие
членувано без-па-ри-чи-е-то
мн.ч. без-па-ри-чия
членувано без-па-ри-чи-я-та