безпаметие

Речник на българския език

безпаметие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-па-ме-тие
членувано без-па-ме-ти-е-то
мн.ч. без-па-ме-тия
членувано без-па-ме-ти-я-та