безоткатен

Речник на българския език

безотка̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • безоткатин
  • безуткатен
  • безуткатин
  • бизоткатен
  • бизоткатин
  • бизуткатен
  • бизуткатин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бе-зот-ка-тен
непълен член бе-зот-кат-ния
пълен член бе-зот-кат-ни-ят
ж. р. бе-зот-кат-на
членувано бе-зот-кат-на-та
ср. р. бе-зот-кат-но
членувано бе-зот-кат-но-то
мн. ч. бе-зот-кат-ни
членувано бе-зот-кат-ни-те