безотечественик

Речник на българския език

безотечественик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-зо-те-чес-т-ве-ник
непълен член бе-зо-те-чес-т-ве-ни-ка
пълен член бе-зо-те-чес-т-ве-ни-кът
мн.ч. бе-зо-те-чес-т-ве-ни-ци
членувано бе-зо-те-чес-т-ве-ни-ци-те
бройна форма бе-зо-те-чес-т-ве-ни-ци
звателна форма бе-зо-те-чес-т-ве-ни-ко