безлуние

Речник на българския език

безлуние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-лу-ние
членувано без-лу-ни-е-то
мн.ч. без-лу-ния
членувано без-лу-ни-я-та