безир

Речник на българския език

безѝр — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Преработено растително масло за блажни бои или за грундиране.
прил. безѝрен, безѝрена, безѝрено, мн. безѝрени.

Грешни изписвания (1)

  • бизир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-зир
непълен член бе-зи-ра
пълен член бе-зи-рът
мн.ч. бе-зи-ри
членувано бе-зи-ри-те
бройна форма бе-зи-ра
звателна форма —

Връзки