беззвучие

Речник на българския език

беззвучие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-зву-чие
членувано без-зву-чи-е-то
мн.ч. без-зву-чия
членувано без-зву-чи-я-та