бездиханен

Речник на българския език

бездиха̀нен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

бездиха̀нна, бездиха̀нно, мн. бездиха̀нни, прил. Спец. В поезията и литературата — който не диша; безжизнен, мъртъв.
същ. бездиха̀нност, бездиханността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • бездеханен
  • бездеханин
  • бездиханин
  • биздеханен
  • биздеханин
  • биздиханен
  • биздиханин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-ди-ха-нен
непълен член без-ди-хан-ния
пълен член без-ди-хан-ни-ят
ж. р. без-ди-хан-на
членувано без-ди-хан-на-та
ср. р. без-ди-хан-но
членувано без-ди-хан-но-то
мн. ч. без-ди-хан-ни
членувано без-ди-хан-ни-те