безвременност

Речник на българския език

безвременност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • безвременост
  • безвременнос
  • безвременос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-в-ре-мен-ност
членувано без-в-ре-мен-ност-та
мн.ч. без-в-ре-мен-нос-ти
членувано без-в-ре-мен-нос-ти-те
звателна форма