безбрежие

Речник на българския език

безбрежие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-б-ре-жие
членувано без-б-ре-жи-е-то
мн.ч. без-б-ре-жия
членувано без-б-ре-жи-я-та