безбрачие

Речник на българския език

безбра̀чие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • бизбрачие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-б-ра-чие
членувано без-б-ра-чи-е-то
мн.ч. без-б-ра-чия
членувано без-б-ра-чи-я-та