безапетитие

Речник на българския език

безапетитие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-за-пе-ти-тие
членувано бе-за-пе-ти-ти-е-то
мн.ч. бе-за-пе-ти-тия
членувано бе-за-пе-ти-ти-я-та