безалтернативен

Речник на българския език

безалтернативен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бе-зал-тер-на-ти-вен
непълен член бе-зал-тер-на-тив-ния
пълен член бе-зал-тер-на-тив-ни-ят
ж. р. бе-зал-тер-на-тив-на
членувано бе-зал-тер-на-тив-на-та
ср. р. бе-зал-тер-на-тив-но
членувано бе-зал-тер-на-тив-но-то
мн. ч. бе-зал-тер-на-тив-ни
членувано бе-зал-тер-на-тив-ни-те