бегемот

Речник на българския език

бегемот съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-ге-мот
непълен член бе-ге-мо-та
пълен член бе-ге-мо-тът
мн.ч. бе-ге-мо-ти
членувано бе-ге-мо-ти-те
бройна форма бе-ге-мо-ти
звателна форма бе-ге-мо-те